„КРУТИЛИ МЕЛЬНИЦ ДИКИХ ЖЕРНОВА...”
Николай Семёнович Тихонов (1896-1979 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЪРТЯХМЕ ВОДЕНИЧЕН КАМЪК ДИВ
Въртяхме воденичен камък див,
в блатата вихме път, стада множахме,
крака косеше треволяк ръждив
и буря в мъртва хватка ни размахва.
Но пръстени не врекохме в обет
и песните над пустош разпиляхме,
над младостта – над медния просвет,
над старостта... До старост не живяхме.
Ударения
ВЪРТЯХМЕ ВОДЕНИЧЕН КАМЪК ДИВ
ВъртЯхме воденИчен кАмък дИв,
в блатАта вИхме пЪт, стадА множАхме,
кракА косЕше треволЯк ръждИв
и бУря в мЪртва хвАтка ни размАхва.
Но прЪстени не врЕкохме в обЕт
и пЕсните над пУстош разпилЯхме,
над младосттА – над мЕдния просвЕт,
над старосттА... До стАрост не живЯхме.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Тихонов
КРУТИЛИ МЕЛЬНИЦ ДИКИХ ЖЕРНОВА...
Крутили мельниц диких жернова,
Мостили гать, гоняли гурт овечий,
Кусала ноги ржавая трава,
Ломала вьюга мёртвой хваткой плечи.
Мы кольца растеряли, не даря,
И песни раскидали по безлюдью,
Над молодостью – медная заря,
Над старостью... Но старости не будет.
1920 г.
---------------
Руският поет, писател и обществен деец Николай Тихонов (Николай Семьонович Тихонов) е роден на 22 ноември/4 декември 1896 г. в Санкт Петербург. Автор е на десетки книги с поезия и проза, между които стихосбирките „Орда” (1922 г.), „Брага” (1922 г.), „Двенадцать баллад” (1925 г.), „Красные на Араксе” (1927 г.), „Поиски героя” (1927 г.), „Тень друга” (1935 г.), „Огненный год” (1942 г.), „Грузинская весна” (1949 г.), „Два потока” (1951 г.), „На втором Всемирном конгрессе мира” (1951 г.) и др., книгите с поеми „Сами” (1921 г.), „Лицом к лицу” (1924 г.), „Дорога” (1925 г.), „Выра” (1927 г.), „Нашествие леса”, „Сегодня рождение”, „Шахматы”, „Киров с нами” (1941 г.), „Ночь в Смольном” (1949 г.), „Слово о 28 гвардейцах” (1942 г.) и др., повестите и романите „Кочевники” (1931 г.), „Война” (1931 г.), „Клинки и тачанки” (1932 г.), „Ленинградские рассказы” (1942 г.), „Белое чудо” (1956 г.), „Шесть колонн” (1968 г.), книгите с публицистика „Двойная радуга. Рассказы-воспоминания” (1964 г.), „Писатель и эпоха” (1972 г.) и др. Председател е на Съюза на писателите на СССР (1944-1946 г.). През 1966 г. пръв от съветските писатели е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд”. Носител е на десетки национални и международни награди и отличия, между които най-високите ордени и награди на съветската държава. Председател е на Съветския комитет за защита на мира (от 1949 г.), член е на Бюрото на Световния съвет за мир (1950 г.). Умира на 8 февруари 1979 г. в Москва.